За България и региона

За България и региона За България и региона За България и региона

Бели Искър

Село Бели Искър се намира в Рила планина на 1200 м. надморска височина. Разположено  е по поречието на един от притоците на река Искър. Намира се 8 км северозападно от ски курорта Боровец  и на около 5 км от град Самоков. Селото е част от нов проект “БоровецСамоков-Бели Искър”, който има амбицията да развие региона като зимен туриситически център. Районът е екологично чист. От надморска височина 500 метра започва Националния парк “Рила”, който предлага много добри възможности за туризъм. На 7км от Бели Искър има еко-пътека.

В селото са запазени исторически чешми и кладенци като “Войнишкото чешме”, “Кадън кладенец” и “Бельов кладенец”.

Голяма историческа местност е „Демир капия“, където стават най-големите сражения по време на Освобождението от турско иго.

В Бели Искър има идея за изграждане на ски-лифт и писта, която да свърже селото с връх Ястребец. Над селото се намира Бели Искър. Тук се намира една от най-високопланинските централи в страната.

Черквата „Успение Богородично“ е построена през 1847 г. Тази църква също има история. В селото се разказва, че през 1912 г. тук се е венчал Яворов за Лора. По-късно в пещерата „Каменна колиба“ Яворов се среща с Яне Сандански, където правят заверата. Пещерата се намира на 5 км южно от селото.

2002 година роди Празника на рилския зелник. В последните събота и неделя на юни, местните жители и техните гости се събират на поляна в горния край на селото.Фолклорни програми, състезания, забавления за деца и възрастни са характерни за двудневните тържества. Конкурсът за най-добър зелник е гвоздеят на празника.

2003 година постави началото на нов празник, този път за рок феновете. В края на август се проведе първия национален рок фестивал РОК В РИЛА.

На 1 км над селото започва “Централен Рилски резерват”. Той е най-големият в България и един от най-големите в Европа. Създаден е с цел да се съхранят горски, субалпийски екосистеми, образуващи уникален природен комплекс. Площта на резервата е 12 393,7 ха и обхваща значителна територия около Бели Искър и връх Мусала.

В селото има Местно туристическо сдружение “Бели Искър”. Основните цели на сдружението са подпомагане и съдействие за устойчиво развитие на туризма в региона на село Бели Искър и утвърждаване на региона като туристически и курортен център. Всяка година сдружението организира традиционния „Празник на Рилския зелник” и рок фестивал „Рок в Рила”.

Пощенски код на Село Бели Искър: 2011

Телефонен код на Село Бели Искър: 071227 от България, 0035971227 от чужбина

Телефонен номер на Кметството: 220;

Телефонен номер на пощата:210;

Основно училище и Обедно детско заведение:”Христо Ботев”

Читалище:”Стойне Ангелов”.

Библиотека: Всеки делник от 13:00 до 17:00ч.

Магазини:В Бели Искър има няколко малки магазинчета,разположени около центъра с реботно време :07:00-21:00;

Църква:Отваря на всички празници;

Къщи и хотели: „Бялата река”-с механа-00359 899 877775;”Мама Емилия”- 0885 449517;Къща „Изгрев”;”Юндовата къща”;”Къща Ния”;Вила „Орлови скали”

Ресторант:”Бялото конче”- 0885 449517;Механа „Бялата река”- 00359 899 877775

Автобуси: От Самоков: 06:30;07:30-само в работните дни;9:40;11:00;13:40;15:10-само в работните дни;16:50-само в работните дни;17:40;19:10

От Бели искър: 6:50;7:50-само в работните дни;9:55;11:15;13:55;15:20-само в работните дни;17:10-само в работните дни;18:00;19:25

Цена на билета:1.50лв.

Маджаре

 Село Маджаре се намира Лъкатнишката долина на Рила Планина (Юго-западна България) и е част от община Самоков. Разположено е на 14 км западно от ски курорта Боровец. Селото граничи непосредствено със село Говедарци. Маджаре може да бъде достигнато по красив планински панорамен път, илипо главния път от Самоков.
        На 20 км западно, в края на пътя, е ски курорта Мальовица. На 5 км по протежение на пътя за Боровец е село Бели Искър, където ще бъдат изградени ски лифтове и бази, като част от проекта Супер Боровец.
           В околностите на селото се срещат борови гори, има много стръмни и скалисти участаци. Подходящо е за алпинизъм и екстремни зимни спортове. В селото има една църква “Възнесение Господне “.

 На празника СПАСОВДЕН ,който е винаги в четвъртък в селото се провежда голям събор ,на който идват много гости от цялата община.

Кухнята е типично българска, характерната за западна българия и планинските области.

Пощенски код: 2022
Телефонен код: 07125 от България, 003597125 от чужбина

Телефони:Кметсво – 2311

Магазини: Две малки магазинчета в центъра на селото с работно време:7:00-12:00/16:00-19:00

Църква:Работи на всички празници

Библиотека:Справки за работното време на място или в кметството

Къщи и хотели:”Вилно селище Боров рид”-със ресторант;”Семеен хотел Ковачки”-със ресторант;Самостоятелни стаи

Автобуси: разписание:

От самоков:7:45;8:15;10:30;11:15;12:10(само в работните дни);12:45;13:50;15:00;16:15;17:10(само в работните дни)17:30(само в почивните дни)18:10-работни дни;18:30-почивни дни;19:10-работни дни;19:30-почивни дни

От Маджаре: 6:40;7:20;8:20;9:15;11:05;11:40;12:30(само през работните дни);13:05;14:20;16:30;17:20;18:35

Цена на билета :  1.70лв.

     Говедарци

          Селото се намира в предпарковата зона на Националния парк Рила, по поречието на река Черни Искър. Разположено в Говедарската котловина на 1268 м надморска височина, то има умерено-континентален климат със средна януарска температура -6,2° C и средна юлска +22,6° C. Сняг има средно през 160 дни от годината, а през зимата снежната покривка е над 70 см.

         Най-достъпният път за селото е от Самоков/13 км/ през село Маджаре/1 км/ асфалтов път, но може да се достигне и от Сапарева баня през курорта Паничище по черен път с високопроходим автомобил.

        Основните поминъци са животновъдство,дърводобив, отглеждане на т.нар. „самоковски картофи“, ски-, планински и риболовен туризъм. В Черни Искър може да се лови балканска пъстърва.Напоследък Говедарци се превръща в едно от най-търсените места от инвенститори. Прекрасният релеф над селото го прави незабравимо за всички свои посетители!!!

       През различните исторически периоди е имало живот и поминьк из Говедарската котловина и селищата развивали се на мястото на сегашното Говедарци са се казвали различно. По време на Римската империя около горните притоци на Искровете(Прави искър,Преките реки,р.Лопушница,р.Лъкатица и др.) е имало рударски селища за добив на желязни руди и желязо.По билата на вьрховете южно на Говедарци е запазен Кайзеровия път, строен по времето на цар Фердинанд, свързващ Говедарци с Кобилино бранище.Има няколко пещери около бреговете на споменатите по горе реки,чиито входове са запазени все още.Големи струпвания на обработени камъни около входовете им е доказано,че са от хилядолетия. Бележка/от геолог Г.Б./: По време на “Римската империя ?” в района се е добивало и злато освен от разсипи на горе споменатите реки, то и по минен способ,което е доста авангардно за онова време. Добива на желязо е свързан преди всичко с времето на Турското робство, когато цялата Говедарска котловина е представлявала голяма индустриална зона: – добив на разсипен магнетит “желязна руда”; – “жижни” за производство на дървени въглища; – “видния”- за претопяване на рудата и добив на желязо; – “мадани-самокови” за обработка на желязото до краен продукт. Следите от добива на желязо са повсеместни и толкова мащабни,че според някои автори се касае за цял град в района. Що се отнася за пещерите в района то това са минни изработки свързани с древния злато добив, и “нови” минни изработки използвани за бомбоубежище по времето на Втората световна война от Генералния щаб на армията. /Повече за историята на района може да намерите в краеведската творба на професор Асен Христофоров “Искровете”./ Забележка: Умолявам спелеолози, иманяри, златотърсачи и други хората за които старите минни изработки по една или друга причина представляват някакъв интерес да ги избягват същите са особено опасни.

   Основна и единствена религия в Говедарци е християнството. В селото църквите работят само на празници от 07.30 до 12.00 ч. а Манастира “Свети Георги”, събота и неделя, и на празниците през делнични дни от 09.00 до 16.00 ч.

      Над Говедарци, съвсем в началото на гората, е сгушено манастирчето Св. Георги, до което се стига за около 30 минути пеша. Мястото, където е построено то, като свято, датира от далечните години на миналия век. Към 30-те години е изграден параклис със съвместните усилия на монахинята баба Тодора и местните жители. Тя идва от Варна и живее отшелнически няколко години из пещерите от Урдиния циркус, като се храни с горски плодове и корени, след което слиза в Говедарци. Така започва всичко – с нейната инициатива и даренията на говедарчани възниква първият параклис Св. Георги. Във времето той претърпява няколко преустройства и благодарение на поддръжката и отношението от страна на жителите на с. Говедарци придобива и настоящия си вид. По стара традиция, всяка година на 6-ти май – Гергьовден, се прави курбан от агнета, дарявани от именници – жители на Говедарци.

В обратна посока, ако се тръгне на югозапад, покрай гората и бившите почивни домове, би могло да се стигне до ски-пистата над Говедарци. Пресичайки я, след около двеста метра пътят се разклонява в две направления: вляво и нагоре се стига до х.Мечит, а вдясно и надолу, през Широката долчина към полето, пътят минава покрай параклиса Св. Богородица, пресича пътя за Овнарско и се спуска към селото.
    В околностите на Говедарци има две манастирчета – Св. Георги и Св. Троица, три параклиса – Св. Илия, Св. Мина и Св. Богородица и две черкви – Св. Никола и Св. Богородица.
Друга приятна възможност за разходка ни дава маршрутът към параклиса Св. Илия. Той тръгва вляво по снагата на връх Тапанковица, непосредствено след като бъде преминат мостът на река Искър на излизане от Говедарци, в посока Лакатица. Пътеката се извива нагоре сред приятна борова гора, съчетание от пресечен и равнинен терен.За около 30 минути се достига местността Почивището – малка равна полянка насред гората. След като сте си отдъхнали на припека, сред неспирните гастроли на рилските щурци, ще трябва да потеглите към крайната си цел – параклиса Св. Илия. Ще бъдете там след около 35 минути. На около 15 метра от параклиса е и самият връх Тапанковица, с височина – 1,495 метра.. Като на длан пред Вас ще се разкрие величието на нашата Рила планина – от връх Мусала до циркуса на Седемте рилски езера.

         Над котловината се намира връх Мальовица и селото е един от изходните пунктове за достигането му. От Говедарци тръгват маршрути за хижа „Вада” (2 часа пеш), хижа „Мечит” (1 час), хижа „Ловна” (3 часа), хижа и планинска школа Мальовица (по пътя за хижата и през местността Овнарско). През хижа „Вада” може да се стигне до Седемте рилски езера, едноименната хижа, от хижа „Мечит” се стига до заслона „Кобилино бранище” и от комплекс Мальовица се стига до циркуса „Страшното езеро”, където има изграден заслон,като другия маршрут е през местността “Овнарско”. В местността „Надарица” има останки от древно селище датиращо от времето на Римската империя. В местностите „Тапанковица”,” Мечкарица” и „Изворо” има запазени исторически паметници – църкви, манастир и параклиси

Училище-ОУ “Димчо Дебелянов”, село Говедарци

 ЧиталищеНародно читалище “Христо Ботев” село Говедарци

 В Говедарци също така има и библиотека достъпна за всеки жител на селото.

Телефонен код на Село Говедарци: 07125 от България, 003597125 от чужбина;

Телефонен номер Кметство: 2315
Пощенски код на Село Говедарци: 2020

Местността Гьолечица – място за тиймбилдинг и спокойна почивка- Ако подминете село Говедарци и продължите напред ще стигнете и до разклонче към местността Гьолечица. Сред високите борови гори можете да се отдадете на пълен релакс, или пък заедно с колеги да преживеете приятни емоции.

 Хотел е със звучно име „Дивите Петли”предлага  стена за катерене, хубава градинка и много полянки наоколо, където да се развихрите. Ресторанта е топъл благодарение на камината. Храната е също добра. Общо взето имате всички необходими условия, за да си прекарате изключително добре.

Къщи и хотели:”Джамбазки”, „Вила Шишарка”-0899 821 350;”Семеен хотел Пейчеви”- 0888/580205-предлага велосипеди под наем;”Хотел Миглена”- 07125/2282,”Вила Бързанови”- 088/ 573 93 30;Къща за гости „Стаменови”-предлага ски гардероб- 0885001541; 0885001542; ”Крушарската къща”- 07125 3030;Хотел „Калина”-предлага басейн- 0888 883847;Хотел-ресторант „Свети Георги”- предлага:Велосипеди под наем; Футболно игрище; Волейболно игрище- 0887-896-299; 0888-648-390; 07125 / 23-04

Механа-В горната част на селото, по пътя за Мальовица се намира механа „Трите бора”, Хотел-ресторант „Свети Георги”- 0887-896-299; 0888-648-390; 07125 / 23-04;Почти във всяка къща или хотел има механа.

Автобуси: От самоков:7:45;8:15;10:30;11:15;12:10(само в работните дни);12:45;13:50;15:00;16:15;17:10(само в работните дни)17:30(само в почивните дни)18:10-работни дни;18:30-почивни дни;19:10-работни дни;19:30-почивни дни

От Говедарци: 6:30;7:10;8:10;9:10;11:00;11:35;12:30(само през работните дни);13:00;14:20;16:30;17:15;18:30

Цена на билета :  1.80лв.

Мала църква 

На 3 км от село Бели Искър  и Игъл Рок Комплекс.

Населението му е под 400 души. Разположено е край река Леви Искър, в северното подножие на Рила, на височина 1195 м. През 1969 г. е обявено за курорт с местно значение.  

До 1887 година името на село Мала църква е Сръбско село. Запазена е черквата Св. Св. Петър и Павел от XVI век. По време на османското иго е била заровена в земята. Няколкопластовите стенописи са изработени от майстори от самоковската художествена школа. Черквата е обявена за паметник на културата.   Курортното селце е заобиколено от изключително красива природа. Приятно за разходка е поречието на реката, което се характеризира с множество отвесни скали. По красива пътека се стига до местност Песако, където реката изчезва в земята и се появява чак след няколкостотин метра.       

Празника на селото е на Петровден – 29 юни. На този ден в църквата се приготвя курбан и се раздава за здраве на всички жители и гости на селото.

През месец юли в курортното село Мала църква се провежда празника на водата. Целта му е да се демонстрират богатствата на Рила – най-водната българска планина.

Основни поминаци са говедовъдство (крави), отглеждане на “самоковски картофи”. В селото има здравна служба и читалище Свобода, основано през 1930 година. Първото основно училище, в село Мала църква, е построено през 1916  училище, но изгаря през учебната 2002-2003 г.     

Пощенски код на Село Мала църква: 2021
Телефонен код на Село Мала църква: 07125 от България, 003597125 от чужбина

Телефонни номера:Кметство: 2312

Магазини: В селото са общо 5,един от които е денонощен (дори да е затворен-има звънец)-в началото на селото е.

Църква:отваря на всички празници

Къщи и хотели:”Мансур”;”Кити”;”Мунтин Лодж”;”АХП”;”Вила Флора” и др.

Ресторанти:

“Последень грошь” –  0878551278; email: posledengrosh@abv.bg

От самоков:7:45;8:15;10:30;11:15;12:10 (само в работните дни);12:45;13:50;15:00;16:15;17:10 (само в работните дни)17:30(само в почивните дни)18:10-работни дни;18:30-почивни дни;19:10-работни дни;19:30-почивни дни

От Мала църква: 6:35;7:15;8:15;9:15;11:00;11:35;12:30(само през работните дни);13:00;14:20;16:30;17:15;18:30

Цена на билета :  1.70лв.

                                          Мальовица

Мальовица е ски курорт в северна Рила в подножието на връх Мальовица (2729 метра). Пистите започват от широката Меча поляна, която е на около 1600 метра височина. Стръмната писта “Стената” (оборудвана с влек паничка) е подходяща за напреднали, а полегатата писта “Ръждавица” в гората наблизо (на която има влек тип “котва”) е подходяща за начинаещи. За екстремистите нагоре към хижа Мальовица има подходящи трасета, но се пазете от голямата лавинна опасност в района.

 Има хотели, писти и влекове. Ски гардероб и всичко най-необходимо за зимните спортове. Там снежната покривка се задържа сравнително дълго. В зависимост от валежите ски могат да се карат и през май. Но това вълшебно място е любимото за алпинистите. То си е създадено за тях. С интересните и трудни обекти за катерене и с неповторимата красота на панорамата откриваща се за тях от Мальовица и Орловец, Злия зъб, Ловница и Камилата.

Две от най-красивите рилски езера кътат хладните си води в този край. Йончево и Страшно. И двете са любимо място на именития ни съгражданин живописеца Христо Йончев – Крискарец. Неговото име носи Йончево езеро. Около тях има още четири, най-посещаваното от които е Свинското. В района на малка Мальовица се намират двете Камилски езера, а източно от връх Мальовица – Еленските.

Съвсем наблизо, за добрите туристи, се намира и хижа Мальовица. Тя е единствената хижа в алпийската част на Мальовишкия дял на Северозападна Рила. построена е върху левия склон на долината на р. Мальовишка през 1934 година.От 1981 г. действа нов туристически комплекс с 20 стаи, водоснабден и електрифициран. Има ски плац и влек. Посещава се целогодишна.      Мальовица е по-малък курорт от Боровец, но по красотата и величието на природата няма равен не само в Рила, но и в цяла България.Той е символ на българския алпинизъм и планинарство и естествена база за алпийски спортове. Заедно с величествения връх Мальовица, в района се издигат още дузина алпийски върхове, които превръщат Мальовишкия поддял в най-предпочитания обект за високопланинско скално катерене в България. В близост се намира и едно от най-красивите високопланински езера на Балканския полуостров – Страшното.

Съседни турстически обекти:
заслон Страшното езеро – 2.30ч.
заслон Кобилино бранище – 4.00ч.
х.Мечит /през Страшното езеро/ – 8.00ч.
заслон БАК – 1.30ч.
хотел Мальовица – 30мин
– Рилски манастир /през Страшното езеро/ – 8.00ч.
х.Рибни езера – 10ч.
х.Иван Вазов – 6.00ч.
– вр.Мальовица/2729м./ – 2.30ч.
– Мальовишки езера и вр.Ушите – 2.00ч.
– вр.Злия зъб/2678м./ – и вр.Ловница/2695м./ – 2.00ч.
– вр.Орловец/2686м./ – 2.30ч.
Къщи и хотели:Хотел „Чайната’-разполага с ресторант-0885133055; 0888497840;”Ален мак”- 087 837 73 71; 087 875 13 27;”Мальовица”- 088/5553000, 0895/553000, 0878/553000, 07125/3000, 07125/22-22

Пощенски код на Ски курорт : 2020
Телефонен код на Ски курорт : 07125 от България, 003597125 от чужбина

Писти информация :0887471

Авобуси:От Самоков-08:15;16:15

От Мальовица-9:00;17:00      Цена на билета: 5.00лв

                                            Самоков

Самоковската котловина е разположена между няколко планини – Рила, Плана, Витоша, Верила, Ихтиманска Средна гора – на 950 метра над морското равнище. В сърцевината й се плискат кристалните води на Искър и нейните притоци. Формата на котловината е неправилна и двуделна. Палакарийска от запад и Искърска от изток. Разполага се върху 185 квадратни километра.

Възвишението Ридо – днешните жители на града са превърнали в крайградски парк, който продължава към връх Дъбова глава – един от предпланинските склонове на Рила. Този, гол сега, връх някога е бил покрит с трудно проходима дъбова гора, откъдето е наследил и името си. Местоположението на града определя и климата – не много горещо лято и сравнително мека, но продължителна зима. Продължително е слънчевото греене и липсата, с много малки изключения, на мъгли.

Храмовете на Самоков

Бельова църква

В южния край на Самоков, до сами шосето за Боровец, се белее малка църква, носеща името “Рождество Богородично” – сакрално място за самоковци. Тежката врата е обкована с едроглави гвоздеи, а над вратата от вътре ръката на Никола Образописов е изписала следните думи: За слава на светата единосъщна и неразделима троица Отца и Сина и Светия дух, изписа се тази църква такава, каквато е сега през 1869 година, 15 април. Тя беше и от старо време изписвана, но в последните времена издраскана и развалена дотолкова, че не беше възможно да остане така. За уверение на това се намира запазена част зад дулапа.

Кога е пак съградена не знае никой да каже, нито се намери някъде надпис. По предание се разказва да я е издигнал някой си Бельо и по тази причина да носи неговото име – Бельовата църква,около  средата на ХІV в. преди покоряването на България от османските турци. При реставрация през 1957 г., по данни на проф. Васил Захариев, в дренажния канал крайю църквата са намерени женски златни и стъклени накити от ХІІ-ХІІІ в. А археологическите проучвания на некропола около Бельова църква откриха данни за погребения на монаси от края на ХІ – началото на ХІІ в., както и находки типични за епохата на Второто българско царство. През 1737 година Бельова църква е приютила мощите на един български светец-мъченик. Самоковският Митрополит Симеон Попович, за когото се знае, че заема Самоковската митрополитска катедра през 1734 година.

Днес самоковските граждани почитат своя закрилник Свети Симеон Самоковски в детя на смъртта му – 21 август, който е и ден на Самоков.

Митрополитска църква

През 1793 година в Самоков била осветена новоиздигната църква с името “Успение на св. Богородица”, наречена още Митрополитска. Църквата е издигната на мястото на по-малка църква от ХVІІ век със средствата на родолюбиви самоковци. Наполовина скрита в земята, тя била оградена още и с пръстен от висок каменен дувар. През 1805 година започнало преизграждане на църквата с цел превръщането й от едно- в трикорабна, по-висока и по-просторна. Четвърт век били нужни на строителите да завършат новия храм.

Девически манастир

 

 от 6 до 20 ч. без почивен ден, има печат на БТС. 

Девическият манастир в Самоков започва своя живот около 1772 година като малко девическо монашеско общежитие. Основано е от баба Фота, която подарява имотите си на Рилския манастир, а в собствената си къща обединява малобройна девическа общност. В средата на ХІХ век там вече, по каноните на оформения по подобие на Рилския типик устав, живеят повече от сто монахини и послушнички. Още от създаването си женският метох става средище на духовност и просветителство. През 1837-1839 година, наред с други разширения, е издигната внушителна трикорабна църква.  Женският метох е едно чудесно място в Самоков, запазило тайнствената атмосфера на духовност, бунтовност, смирение…

Долномахаленска църква “Въведение Богородично”

Строителната одисея на тази църква приключва през 1835 година. В нея са съхранени икони, дело на прочутите самоковски майстори. Тя е най-малката от действащите самоковски църкви.

“Свети Никола”

Църквата е построена в по-късен период, 1859-1860г., когато християните в Турция получили по силата на провежданите реформи известни религиозни свободи и самоковци издействали ферман. Те вярвали, че на това място е имало църква още преди падането на града под турска власт. Дръзкото строителство на църквата “Свети Никола” показва решителността за отхвърляне на гръцките владици, но и неустоим копнеж за национално освобождение. Иконите й са работени от самоковски зографи, но вътре липсват стенописи. “Св. Никола” е гробищна църква. В двора й са били погребани видни самоковски личности като Захари Хаджигюров, Захари Зограф и др. През 50-те години част от гробищния парк е застроен. Надгробните плочи на Захари Зограф и Християния днес се съхраняват в Историческия музей.

Байракли джамия

Джамия Йокуша или както е известна днес – Байракли джамия, е една от най-старите джамии в града и единствена запазена до днес.   След реставрацията джамията е отворена като музеен обект и е паметник на културата от национално значение.

Синагога

Около 1855 година самоковските евреи замислили построяването на голяма представителна синагога и учредили фонд за набиране на средства. Строежът започнал три години по-късно, за да приключи през 1860 г. Тогава еврейското население в града брояло вече 130 семейства. Новата синагога е построена по планове на Бет-Амикдаша.

Историческият музей в Самоков – Историческият музей работи от 8:30 до 12:00 и от 13:00 до 17:30 ч. без почивен ден, има печат на БТС. 

В началото на тридесетте години известните самоковски художници Наум Хаджимладенов и Васил Захариев дават идеята за музейна сбирка, която да се помещава в народното читалище. Осъществяването на идеята става през лятото на 1931 година с дейното участие на още двама известни майстори на четката – Христо Йончев-Крискарец и Павел Францалийски.

Пръв уредник на музейната сбирка е Наум Хаджимладенов. Васил Захариев разработва Правилник на музея, който е утвърден от Министерството на просветата и по този начин сбирката е призната официално. Христо Вакарелски описва експонатите в инвентарна книга, а Слави Генев изготвя тематико-експозиционен план. През 1957 година Георги Белстойнев завършва художественото оформление на музея, което е запазено и до днес на първия етаж.В 1937 година Христо Йончев-Крискарец прави феноменална изложба на народното творчество в самоковско, което поставя началото на етнологическата сбирка.1958 година е завършена експозиция Възраждане, в 1966 г. – революционно движение.

Около 30 000 експонати притежава Историческият музей днес, разпределени в няколко основни сбирки: Етнографска ;Археологическа;Художествена;Фотографска; окументална

Етнографската сбирка датира най-рано и е дело на основателите на музея като непрекъснато е обновявана през годините. Чрез текстил, носии, накити и занаяти е показан бита и поминъка на старите самоковци.

В археологическата сбирка намират място главно тракийски и късноантични находки. Най-богатата находка на късноантична култова керамика се намира именно тук. Предметите са от множество ямни светилища, намерени на брега на яовир. Искър при един от отливите и датират от І в. пр. н. е. Останалите експонати са от землището на с. Поповяне и са датирани към 3-4 в. сл. н. е.

Художествената сбирка съдържа икони, щампи, ръкописи, документи и множество картини. застъпени са почти всички майстори на Самоковската художествена школа.

3 500 произведения на изкуството съхранява днес Историческият музей, както и своя художествена галерия.

Много показателен е фактът, че днешната сграда на музея е проектирана в края на тридесетте години, а първата копка е направена през 1940-та от Богдан Филов. Сградата е завършена след войната.

Ето и хората работили всеотдайно за музейното дело в Самоков като директори на музея:

  • Наум Хаджимладенов – 1931-1935 год.
  • Асен Геров – 1935-1936 год.
  • Христо Йончев-Крискарец – 1936-1949 год.
  • Слави Генев – 1950-1958 год.
  • Донка Белстойнева – 1958-1973 год.
  • Тодор Вълчев – 1973-1991 год.
  • Димитър Балабанов – 1991

 

Сто и четиридесет години духовност

Годината 1859 е приета за година на създаване на Самоковското читалище, именувало “Свети седмочисленици” и се е помещавало в сградата на тогавашното Мъжко училище.

Организираните действия и усилия за построяване на самостоятелна читалищна сграда завършват с успех през 1919 година. Тогава настоятелите и общината решават да се построи сграда, която освен читалище да бъде и паметник за прослава и помен на загиналите по бойните полета в Балканската, Междусъюзническата и Европейската войни. Монументалният паметник е завършен окончателно през 1923 година. Заслуга за цялостната му реализация имат известните тогава строителни фирми – Юруков и сие, Николов и едни от най-добрите скулптори на България – Николай Димитров, Иван Лазаров, Александър Андреев, Никола Ножаров, както и Ликурго Андреани – възпитаник на италианската Национална художествена академия.

Днес дейността на читалище-паметник “Отец Паисий” продължава. Наследеното от възрожденците е съхранено. Роденото от днешното поколение творци търси своя път към бъдещето.

Графична база

  • По инициатива на Съюза на българските художници и с активната протекция на самоковския художник–график Зафир Йончев, през април 1973 година, се създава графична база – Самоков.

Самоковска художествена школа

 В средата на ХVIII век възниква една от водещите художествени школи на Възраждането. Самоковските майстори зографи, гравьори, иконописци и резбари оставят белега на висше творчество върху стените на десетки църкви и манастири. Полагат верска любов в храмовете на инаковярващите. Слагат началото на една светска живопис с ненадминати до днес образци.

     За основател на Самоковската художествена школа се счита Христо Димитров. Той е родоначалникът на най-големия и значим зографски род – Доспейския. Занаята започва да овладява почти дете в Света гора. По-късно пътува за Виена, където допълва познанията си. Използва гръцки и немски източници, посредством които усвоява техниката на иконопиството. Работи в Македония и западните български краища. Негови икони има в Митрополитската църква в Самоков. Двама достойни синове ражда и учи Христо Димитров, а те го надминават в своето майсторство. Димитър Христов Зограф и Захари Христов Зограф. Към рода се присъединява Коста Вальов (зет във фамилията) и така тези художници създават едни от най-значимите стенописи в Рилския манастир.

   Димитър Христов Зограф (1795-1860) майстор на икони и фрески предава своето майсторство на синовете си Зафир (Станислав), Николаки, Захари и Иванчо. Всеки в различно време е напускал групата на баща си и започва своя самостоятелна творческа дейност. Най-известен от всички е Станислав Доспевски (1823-1878). Той е първият български художник получил академично образование. Негово дело са редица портрети на българина през Възраждането. Син на своето време, той умира мъченически в тъмниците на Цариград.

По-малкият син на Христо Димитров – Захари Зограф (1810-1853) е емблематичната фигура на Самоковската школа и на българското Възраждане. Но голямото му дело са стенописите в най-големите български манастири – Бачковски, Рилски, Троянски, Преображенски. Рисува автопортрета си редом до светците и не забравя да се подпише. Създава българската светска живопис.

 Образописовият род е другият род разнесъл славата на Самоковската школа по света. Произхождат от село Продановци. Иван Образописов – родоначалникът (!795-1854) е автор на първия български възрожденски портрет от 1829 година, който се намира в Националната галерия. Никола Образописов (1829-1915) въвежда пейзажни елементи в живописта си. Стенописите в Бельова църква, Метоха, Рилския манастир са широка панорама на българина с неговите емоции, бит, обществена изява, характерни за оная епоха.

Други имена като Коста Вальов и синовете му Сотир, Иван, Никола, Димитър и Петър ;Христо Мишев и Анастас Карастоянов, братята Захари и Васил Попрадойкови, Коста Геров, Михаил Белстойнев са само част от изтъкнатите майстори на Самоковската художествена школа. Христо Йовевич (1827-1872) превежда и илюстрира басните на Езоп. Неговата къща цяла сияела с прекрасни изгледи от Смирна и Цариград.

Идеи, които превъплъщават и самоковските резбари. Непрекъснато обновяват барока, към който приобщават творчеството си. Най-добрият майстор безспорно е Атанас Теладур, който завършва прочутия иконостас в Митрополитската църква. Негови ученици са Стойчо Фандъков (1810-1894) и синът му Димитър (1852-1914), Петър и Георги Дашини. Около двадесет иконостаса – шедьоври на резбарското изкуство оставят в наследство за своите потомци самоковските резбари.

Карастояновият род създава гравьорската школа. В тайно откритата през 1828 година печатница, Никола Карастоянов, с помощта на синовете си Анастас, Сотир и Владимир, печатат щампи. Никола Образописов и Георги Клинков са другите големи имена в тоя занаят. През втората половина на ХIХ век в Самоков се създава истинска местна индустрия за производство на щампи.

Златарството и часовникарството допълват диапазона на майсторията на самоковци, за да се съберат в едно цяло и историята да ги признае като грандиозно културно явление от българското Възраждане.

НАЦИОНАЛЕН ПАРК РИЛА

Създаден през 1992 година, с цел запазване на естествените комплекси от саморегулиращи се екосистеми, Национален парк Рила е най-големият на балканите и един от водещите в Европа. Разположен е върху 81 000 хектара и е местообитание на редки и застрашени видове и съобщества, някои от тях – ендемити за тази област. Тук се срещат около 1400 висши растения. 42 са защитени от закона. 98 са включени в червената книга, 9 – в червения списък на IUCN и 6 – в списъка на редките, застрашени и ендемични растения в Европа. Единствено в Рила се срещат рилска иглика, павлово шапиче и рилски ревен. На територията на парка са установени 282 вида мъхове, 130 вида водорасли, 233 вида гъби, 5 вида риби, 20 вида земноводни влечуги, 99 вида птици, 48 вида бозайници. Тук се намира най-голямата популация на балканска дива коза, най-голямата популация на лалугер, едно от четирите находища на алпийски тритон и едно от двете в България гнездови находища на малката кукумявка. Паркът е защитена територия за българските популации на глухаря. Установени са още уникални представители на безгръбначната фауна. От 2934 вида 242 са ендемити, а 244 – реликти. Това разнообразие определя паркът като важен световен център на формообразуване. За сведение на любителите на статистика в Национален парк Рила се съхраняват 38% от растенията, 80% от безгръбначните животни, 80% от глациалната езерна флора и фауна.

Не се събират растения и минерали. Не се отстрелват животни. Не се търсят редки екземпляри за хербарий. Не се пали огън извън определените за това места. Не се оставят боклуци.

Тук хората и природата се обичат!

Ехо, ехооо, туристи…

Ако представата ви красота се отъждествява с планинско езеро, непристъпен връх или мамеща слънчева поляна – ТОВА Е ВАШЕТО МЯСТО!

Ако представата ви за здраве и дълголение е глътка вода от планински извор –
ТУК Е ВАШЕТО ЛЕКАРСТВО!

Ако старата ви раница е здрава, а краката ви са обути в топли обувки – ТРЪГВАЙТЕ!

ХИЖИТЕ НА “РИЛСКИ ТУРИСТ” – САМОКОВ СА ОТВОРЕНИ!

СТОПАНИТЕ ИМ – ПЕТИМНИ ЗА ГОСТИ!

ЩЕ ПОЛУЧИТЕ СТОКРАТНО ПОВЕЧЕ ОТ ПОХАРЧЕНОТО!

Близо до Боровец ще се насладите на цивилизована и в същото време тиха почивка в хижа ШУМНАТИЦА /1300 м/ – пристигате с авотомобил или автобус. Посещавате всичко, което ви се нрави в Боровец или нагоре по високата планина. Добра база, стаи с по четири легла, парно отопление.

ЗАВРАЧИЦА /2178 м/ – пеша от Боровец по широк коларски път или с помощта на седалковата въжена линия до Ситняково, през Чакър войвода и двореца Саръгьол /много си струва този тур/. Можеш да видиш Маричини езера. Да прекосиш Кози рид и Близнаците и да се добереш до най-високия красавец – Мусала. В раничката – чорапи, пуловер и нащо за чорбичка. Чного е вкусен чаят с ром. ЧАКЪР ВОЙВОДА /1950 м/ ви е на път. Можете да пренущувате ден-два, да разгледате двореца Саръгоьл и да видите /след едно стръмно изкачване/ какво е това чудо на природата, наречено Жълто езеро /от турски Саръгьол, а езерата са две/

МУСАЛА /2390 м/ – НАЙ-ВИСОКОТО И НАЙ-ЖЕЛАНО МЯСТО. Тук се достига от няколко изходни пункта. Вече споменатия път през Кози рид от Заврачица. От Боровец – пеша или с помощта на луксозния кабинков лифт. От където и да минеш си струва, дори и само за час да стъпиш върху “шапката на планината” /2925 м/. Място за спане, колкото искаш. Стига да ти се спи. За тази цел служи и заслона Ледено езеро преди върха. И ако високото място е твоята лично гордост, езерото, хижата и близките каменисти върхове са храна за душата ти. Всяко камъче там е история, присъствие, екстаз и вдъхновение.

Другата част на Рила, в посока Мальовица, предлага езерните прелести на планината. Хижа ВАДА на пръв поглед не привлича внимание, но е важно място, защото е на пътя за

СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА /2196 м/ Едно вълшебно място, светиня, извор на живот и мъдрост. Не допускайте грешката да дойдете на това място за ден-два. Останете! Изворите ще ви дараят с мъдро дълголетие. Това е мястото, където човек спокойно може да разговаря с природата, да се довери на земята под ходилата си и да усети собственото си човешко тайнство.

И още – Урдина река и Урдини езера. Прелестите на цялата долина на Черни Искър. Хижа МЕЧИТ /1670/ за начинаещи скиори и туристи. Особено добра за почивка на деца. Една голяма слънчева поляна, жадна за детска глъч…

Спорт
Представителният футболен отбор на града носи името “Рилски спортист”. Играе своите мачове на стадион Искър.

Кухня

Кухнята в град Самоков е традиционно българска и се определя от културите,които биват отглеждани в района.Като имаме предвид силно застъпеното отглеждане на картофи(което е обичайно за местността и почвите го позволяват),можем веднага да кажем,че ястията с основен продукт “картоф” са традиционни за района.Не бива да забравяме също така и житните култури,които позволяват производството на едно добро и качествено брашно.Което пък е причина за вкусният качамак и баници.В някои места (особено по устието на река Искър)се намират и речни раци,от които се правят чудесни деликатеси, непознати дори в чужбина.

   Спортна зала
Залата е с тристранно разположени трибуни. Главният вход е от изток,откъм бул.”Искър”.
Предвидени са рампи за инвалиди.
Главната спортна арена на залата е с размери 42,00 м / 25,00 м и е предназначена за състезания по:
• баскетбол
• волейбол
• бокс
• борба
• джудо
• вдигане на тежести
и други

Пощенски код:2000

Телефонен код на Самоков:0722 
Безплатен телефон за връзка с Община Самоков: 0800 11 288 (от 08.30 ч. до 12.00 ч. и от 13.00 ч. до 17.30 ч.)

Телефонни номера:Кмет-66666;вътрешен-222;Исторически музей-Нина Христовса-6 65 99; Общинска библиотека-Албена Ихтиманска -6 02 01; Обреден дом-6 00 97; Сарафска къща-6 03 01; Читалище Паметник „Отец Паисий”-Христо Ненов-6 01 32;6 67 14; БТК-6 66 70;Поща-6 62 40; Военен клуб-6 61 08;МБАЛ-Красимира Ковачка-6 64 13; Автогара Самоков-началник-6 65 30;информация-6 65 40;Ветеринарна служба-6 69 80;ВиК-6 62 02; Дом за стари хора-6 66 02; Енерго-6 61 40; Пожарна 6 01 60;РПУ-началник -6 69 91;Районна пътна служба-6 66 57;Професионално почистване- 0722/6 09 90, GSM: 0894765053;

Училища – в Самоков има общо над 15 детски градини,начални и средни училища;

Вестници – „Приятел”;”Седмица”

Аптеки – пл. Захарий Зограф- 66820; АПТЕКА ЗОРА-ул. Житна чаршия 17- 66084

Магазини- Billa;T-market;Evropa,Mall,

Хотели:”Зодиак”;”Гранд”;”Релакс”;”Бистрица”;”Никол”;”Кестените”;”Коала”;”Нико”

                                                Белчин Бани

Лечебната вода на Белчин баня На 55 км от столицата, недалеч от град Самоков, в полите на Рила е разположено курортното селище Белчин баня. Същото има директна транспортна връзка със София, градовете Самоков и Дупница, курорта Боровец, Рилски манастир и други селища.

Благоприятните естествени дадености на региона го определят като здравно-климатичен и балнеоложки център. Водата е хипертермална с температура 37-39С.

Минералната вода лекува заболявания на:

опорно-двигателния апарат – артрити, ревматизъм, болестта на Бехтерев, костни фрактури, тендовагитин и др.

заболявания на нервната система – радикулити, ишиас, неврити, плексити

заболявания на женските полови органи

заболявания на кожата – невродермити, екземи

тромбофлебити, простатити и др.

       Село Белчин е сгушено в живописната долина на река Палакария, между Рила и Верила, Витоша и Плана планина. Разположено е на 50 км. от столицата на България и едва на 15мин. от к.к. Боровец. Селото се характеризира с изключително мек и здравословен климат и красива природа. Районът се отличава с наличието на минерална вода с доказани лечебни и профилактични въздействия. Белчин се намира в непосредствена близост до разнообразни туристически маршрути с екологична, природна и културна насоченост. През 2007г. беше реставриран средновековен хр. “Св. Петка” от XIII-XIV век, обявен за национален паметник на културата Iва категория. Останките от укрепено селище и раннохристиянски култов център от IV – VI век на хълма “Св. Спас” над селото свидетелстват за богатата история и култура на населението по тези земи.

На 22 септември 2008 год. бе открит паметник в чест и прослава на белчинци загинали по време на Балканскaтa и двете Световни войни.

Средновековната църква “Света Петка” е национален паметник на художествената култура, I-ва категория. Тя от много векове се е враснала в пазвата на хълма “Св. Спас” над с. Белчин. Изхождайки от първите данни от изследователската дейност, тя е претърпяла няколко етапа на изграждане и преизграждане. Църквата в този си вид е построена през ХVII век върху основи на друг храм от XIII-XIV век.

” Храмът има изключителна художествена стойност. Изкуствоведите отнасят иконописната украса към различни епохи. Най-старите икони са от началото и средата на ХVІІ век. Иконата в криптата и част от останалите са изписани през 1653 г. Тези творби са редки художествени образци, – наравно с най-добрите в страната – създадени преди разцвета на Възраждането.

В навечерието на 100 – годишния юбилей от обявяването на независимостта на България, 22.09, в село Белчин бе открит паметник, издигнат в знак на благодарност и признателност към белчинци, отдали живота си във войните за България, бранейки свободата и независимостта на родния край и родината.

Освен на новият паметник жителите и гостите на Белчин се радват и на изцяло обновен парк в центъра на селото. С много зеленина и цветни кътове, беседка, чешма с оригинални чучури, детски кът с люлки и пързалка, спортна площадка с баскетболен кош и нови пейки, на които човек може да поседне и да се любува на уникалната природа, усмихнатите лица на играещите деца или просто да отдаде мислено почит на загиналите във войните белчинци.

 Храм “Св. Апостоли Петър и Павел”,  се намира в самото село Белчин и за който се предполага, че е запазил част от иконите, наследство от средновековната църква на хълма “Св. Спас”. Изграждането на този храм е започнало през 1884г., а официалното му освещаване е било извършено година по-късно. Камбанарията е издигната в края на 30-те години на 20ти век. Тъй като с времето църквата все повече се е рушала се наложило пълното й обновление, което беше извършено през 1997 – 2000г., а камбанарията беше преобразена в купол с 2 камбани. Всяка от иконите в храма носи името на дарителите си, което улеснява проследяването на старите родове в с. Белчин.

Етнографският музей в село Белчин е изграден през 2007г. като филиал на Градския исторически музей – гр. Самоков и се намира в непосредствена близост до средновековения храм “Св. Петка” в подножието на хълма “Св. Спас”.

Минералния басейн – е на 50 м. от центъра на това място. Водата е топла, чиста и лековита. През лятото има много слънчеви дни и е невероятно удоволствие да се излежаваш на припек. Басейна е ограден и за да го посетите трябва да си платите входна такса. Понякога тук организират концерти на различни изпълнители. Храната тук е вкусна, а напитките студени.

На територията на басеина има изградени игрища за мини футбол и плажен волейбол. Има и място където да си паркирате колата.

Алинско кале

Алинското кале се намира се на около 7 км североизточно от с. Алино, Самоковско, в непосредствена близост до Алинския манастир “Възнесение Господне”.

Крепостният зид е обграждал пространство от около 3 000 кв.м, като запазената му височина е до 2,5 м. Останките от калето го датират към ХІ-ХІV в., като е просъществувало вероятно до ХVІІ в.

Село Алино се намира на 16 км, по шосе, северозападно от Самоков, на 5 км северозападно от Белчински минерални бани.

Развлекателен комплекс “Белчин Парк” се намира на пътя за с. Белчин, на 500м.

преди табелата на селото. Комплексът разполага с голям минерален басейн, два детски басейна, детска площадка, волейболно и баскетболно игрище, снек-бар и ресторант. Лятно работно време: 9-19ч. всеки ден.

  Пощенски код на Село Белчински бани: 2024
Телефонен код на Село Белчински бани: 07124 от България, 003597124 от чужбина

Кметство с.Белчин 07124 22 60

Къщи и хотели:Семеен хотел Бети, Самоков,Белчин бани  0878112691

Автобуси:От Самоков  – 07:15;08:30;09:00;11:25;13:30;14:20;15:20;17:40

От Белчин Бани – 08:15;09:10;10:20;13:15;14:10;17:00;18:15     Цена на билета:1.80лв.

 

© 2017 Eaglerock. Всички права запазени. уеб дизайн